Енциклопения на българския език

вихря

['vixrʲɐ]

вихря значение:

1. (пряко) Въртя нещо силно, буйно, като вихър (рядка употреба в пряк смисъл без възвратно местоимение).
2. (преносно) Разгръщам се с пълна сила, буйствам, проявявам се интензивно (обикновено във възвратна форма 'вихря се').
Ударение
вѝхря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
вих-ря
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
вихря се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вихря

(пряко)
  • Вятърът вихреше сухите листа по улицата.
(преносно)
  • На дансинга се вихреха млади двойки.
  • Скандалът се вихри с пълна сила в медиите.

Антоними на вихря

Как се пише вихря

Грешни изписвания: вихра, вйхря
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -я, а в 3 л. мн.ч. на -ят (те вихрят).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вихъръ
Произлиза от съществителното 'вихър' (силен вятър, буря).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вихря се танц
  • вихря се купон
  • вихря се скандал

Популярни търсения и запитвания за вихря