пухтя
[puxˈtʲa]
пухтя значение:
1. (физиология) Дишам тежко, шумно и учестено, обикновено поради умора, напрежение или горещина.
2. (техника) Издавам специфичен шум при изпускане на пара (за парни машини, влакове и др.).
- Ударение
- пухтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- пух-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на пухтя
(физиология)
- Старецът се изкачваше по баира и пухтеше тежко.
- Кучето пухтеше с изплезен език в жегата.
(техника)
- Парният локомотив пухтеше и се готвеше да потегли.
- Чайникът пухтеше на котлона.
Синоними на пухтя
Как се пише пухтя
Грешни изписвания: похтя
Думата се пише с 'у' в корена. Сродна е с 'пух', но етимологията е звукоподражателна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражателен корен
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ звука от тежко дишане или изпускане на пара.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пухтя от умора
- пухтя като парен локомотив