пустиня
[pusˈtiɲɐ]
пустиня значение:
1. (география) Обширна област със сух климат, минимални валежи, оскъдна или липсваща растителност и много слабо население.
2. (преносно) Място, лишено от хора, живот или културни събития; скучно и безлюдно място.
- Ударение
- пусти'ня
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пус-ти-ня
- Род
- женски
- Мн. число
- пустини
Примери за използване на пустиня
(география)
- Сахара е най-голямата гореща пустиня в света.
- Керванът пресече пустинята за тридесет дни.
(преносно)
- През август градът се превръща в истинска пустиня, защото всички са на море.
- Душевна пустиня.
Как се пише пустиня
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустыни
Произлиза от старославянската дума 'поустыни', която е производна на прилагателното 'пуст' (празен, необитаем).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пясъчна пустиня
- ледена пустиня
- глас в пустиня
Фразеологизми:
- Глас в пустиня (напразен призив, който никой не чува).