оазис
[oˈazis]
оазис значение:
1. (география) Изолирана площ с растителност в пустиня или полупустиня, обикновено около водоизточник (извор или кладенец).
2. (преносно) Място или ситуация, предлагащи спокойствие, утеха и възстановяване сред напрегната или неприятна среда.
- Ударение
- оа̀зис
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-а-зис
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оазиси
Примери за използване на оазис
(география)
- Керванът спря за почивка в малкия оазис сред дюните.
- Палмите в оазиса осигуряваха спасителна сянка.
(преносно)
- Тази библиотека е истински оазис на тишината в шумния град.
- Домът му беше оазис на спокойствие.
Как се пише оазис
Етимология
Произход:Египетски
Оригинална дума:uḥ3t
През старогръцки (oasis) и латински (oasis), произлиза от демотически египетски или коптски език (ouaḥe), означаващо 'плодородно място' или 'жилище'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зелен оазис
- спасителен оазис
- пустнинен оазис