градина
[ɡrɐˈdinɐ]
градина значение:
1. (пряко) Участък земя, засаден с цветя, дървета или зеленчуци, обикновено за стопански цели или удоволствие.
2. (градска среда) Обществен парк или място за отдих с насаждения в населено място.
3. (образование) Съкратено от 'детска градина' – институция за предучилищно възпитание.
- Ударение
- градѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гра-ди-на
- Род
- женски
- Мн. число
- градини
Примери за използване на градина
(пряко)
- Баба ми отглеждаше домати в зеленчуковата градина.
- Цветната градина ухаеше прекрасно през пролетта.
(градска среда)
- Ще се разходим в Борисовата градина.
- Градската градина е пълна с деца.
(образование)
- Детето вече ходи на градина.
Как се пише градина
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:gordъ
Произлиза от праславянския корен *gordъ, означаващ 'оградено място', от който произлизат и думите за 'град'. Първоначалният смисъл е бил ограден участък земя за отглеждане на растения.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Борисова градина
- детска градина
- зеленчукова градина
- зимна градина
Фразеологизми:
- хвърлям камък в градината на някого