пустинник

[posˈtinik]

пустинник значение:

1. (Религия) Човек (обикновено монах), който живее в уединение на безлюдно място (пустиня, гора, пещера) по религиозни подбуди, за да се отдаде на пост и молитва.

2. (Преносно) Човек, който избягва общуването с хора, живее затворено и самотно.

Ударение: пустѝнник
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: пус-тин-ник
Род: мъжки
Мн. число: пустинници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пустинник

(Религия)

Свети Иван Рилски е най-почитаният български пустинник.
Пустинниците прекарвали дните си в строго въздържание.

(Преносно)

След трагедията той заживя като пустинник в старата къща.
Не бъди такъв пустинник, ела с нас на празника!

Синоними на пустинник

отшелник, ехорет, анахорет, скитник, единак, бирюк, мизантроп

Антоними на пустинник

мирянин, общественик, колективист, общителен човек

Как се пише пустинник

Грешни изписвания: пустиник, постинник, пустйнник, пустиннйк

Думата се пише с двойно н (нн). Едното 'н' е от корена (пустин-я), а другото е от наставката (-ник).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:пустиня

Произлиза от съществителното 'пустиня' + наставката за деятел '-ник'. Връзката е с живеенето на пусти, необитаеми места.

Употреба

Чести словосъчетания:

живея като пустинник
стар пустинник

пустинник