Енциклопения на българския език

общественик

[opˈʃtɛstvɛnik]

общественик значение:

1. (Политика и социология) Лице, което участва активно в обществения и политическия живот и работи за общото благо.
Ударение
общѐственик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-щест-ве-ник
Род
мъжки
Мн. число
общественици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на общественик

(Политика и социология)
  • Видният общественик изнесе реч за проблемите на образованието.
  • Градът почете паметта на заслужилия културен деец и общественик.

Синоними на общественик

Антоними на общественик

Как се пише общественик

Буквата щ бележи звукосъчетанието 'шт'. Предponставката е 'об-', а не 'оп-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:общество
Дериват от съществителното 'общество' с наставка '-ник'. Свързана със старославянското 'обшть' (общ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • виден общественик
  • културен общественик
  • политически общественик
общественик : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник