Енциклопения на българския език

мизантроп

[mi.zanˈtrɔp]

мизантроп значение:

1. (психология/общо) Човек, който мрази хората, избягва общуването с тях и е настроен враждебно към човечеството.
Ударение
мизантро̀п
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ми-зан-троп
Род
мъжки
Мн. число
мизантропи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мизантроп

(психология/общо)
  • След разочарованията в живота си, той се превърна в затворен мизантроп.

Синоними на мизантроп

Антоними на мизантроп

Как се пише мизантроп

Думата е чуждица и правописът ѝ следва оригиналната гръцка коренна гласна 'а' (anthropos).

Етимология

Произход:Старогръцки
Оригинална дума:misanthrōpos
От старогръцки μισάνθρωπος, съставено от misein (мразя) и anthrōpos (човек). В българския е навлязла през западноевропейските езици (френски misanthrope).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заклет мизантроп
  • социален мизантроп
мизантроп : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник