Енциклопения на българския език

прощаване

[proˈʃtavɐnɛ]

прощаване значение:

1. (етика/религия) Даване на прошка; акт на освобождаване на някого от вина за извършена грешка или обида.
2. (социално) Раздяла с някого преди заминаване; взимане на сбогом.
Ударение
проща̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-ща-ва-не
Род
среден
Мн. число
прощавания
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прощаване

(етика/религия)
  • Прощаването е висша християнска добродетел.
  • Трудно е прощаването на предателство.
(социално)
  • Прощаването на гарата беше изпълнено със сълзи.
  • Настъпи часът за прощаване с родния дом.

Как се пише прощаване

Звуковата комбинация 'щ' се изписва с една буква, въпреки че се чува като 'шт'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:простити
От глагола 'прощавам', който е несвършен вид на 'простя'. Коренът е свързан с 'прост' (изправен, свободен), първоначално значение 'освобождаване (от дълг или вина)'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взаимно прощаване
  • трогателно прощаване
  • прощаване с илюзиите