Енциклопения на българския език

наказване

[nɐˈkazvɐnɛ]

наказване значение:

1. (пряко) Процесът на налагане на наказание; санкциониране на провинил се човек.
Ударение
нака̀зване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-каз-ва-не
Род
среден
Мн. число
наказвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наказване

(пряко)
  • Наказването на престъпниците е функция на съдебната система.
  • Той прие наказването си с достойнство.

Синоними на наказване

Антоними на наказване

Как се пише наказване

Грешни изписвания: нъказване, накъзване, наказвъне
Пише се със 'з' (от корена 'каз' - казвам, заръчвам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наказвам
Отглаголно съществително име от 'наказвам' + наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • телесно наказване
  • справедливо наказване