сбогуване

[zboˈɡuvɐnɛ]

сбогуване значение:

1. (пряко) Действието по размяна на думи или жестове при раздяла; прощаване с някого преди заминаване.

Ударение: сбогу̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: сбо-гу-ва-не
Род: среден
Мн. число: сбогувания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сбогуване

(пряко)

Сбогуването на гарата беше дълго и емоционално.
Тя си тръгна без сбогуване.

Синоними на сбогуване

раздяла, прощаване, прощъпулник (прен.)

Антоними на сбогуване

посрещане, здрависване

Как се пише сбогуване

Грешни изписвания: збогуване, сбугуване, сбоговане, сбогувъне

Думата се пише с 'с', въпреки че се чува 'з' поради звучната съгласна 'б' след нея (асимилация по звучност). Правилото е, че пред звучни съгласни (без в, л, р, м, н, й) предлогът или представката 'с' се изговаря като 'з', но се пише 'с'.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:сбогом

Произлиза от глагола 'сбогувам се', който се базира на поздрава за раздяла 'сбогом' (съкращение от 'с Бога', т.е. 'остани с Бога'). Формирано е чрез наставката за отглаголни съществителни '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:

сърдечно сбогуване
тъжно сбогуване
думи за сбогуване

сбогуване