Енциклопения на българския език

опрощение

[oproˈʃtɛniɛ]

опрощение значение:

1. (религия) Пълно прощаване на греховете; милост.
2. (финанси/право) Анулиране на задължение или дълг; освобождаване от отговорност.
Ударение
опрощѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-про-ще-ни-е
Род
среден
Мн. число
опрощения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опрощение

(религия)
  • Вярващите се молеха за опрощение на греховете си.
  • Той получи опрощение от свещеника.
(финанси/право)
  • Правителството гласува опрощение на старите дългове на болниците.
  • Опрощението на лихвите облекчи длъжниците.

Антоними на опрощение

Как се пише опрощение

Грешни изписвания: упрощение, опрущение, опрощенйе
Пише се с о в началото (представка о-). Съдържа щ (щ=шт).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:простъ
От глагола 'опростя' (да направя прост, да простя). Коренът е свързан с идеята за освобождаване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опрощение на грехове
  • данъчно опрощение
  • търся опрощение