Енциклопения на българския език

профан

[proˈfan]

профан значение:

1. (книжовно) Човек, който е напълно неосведомен или некомпетентен в дадена област на знанието или изкуството.
2. (религия) Човек, който не е посветен в религиозни тайнства (историческо значение).
Ударение
профа̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-фан
Род
мъжки
Мн. число
профани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на профан

(книжовно)
  • За един профан в музиката, тази симфония звучи просто като шум.
  • Не бъди такъв профан, прочети малко история.
(религия)
  • Мистериите са били достъпни само за избраните, а не за профаните.

Как се пише профан

Грешни изписвания: пруфан, прован, профън
Пише се с о. Думата е чуждица с латински корен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:profanus
От латинското 'profanus' (пред храма), съставено от 'pro' (пред) и 'fanum' (храм). Първоначалното значение е 'човек, който не е посветен в тайнствата', 'светски', 'нерелигиозен'. По-късно придобива значение на невежа в дадена област.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен профан
  • музикален профан