Енциклопения на българския език

ерудит

[ɛruˈdit]

ерудит значение:

1. (общо) Човек, който притежава дълбоки и всестранни познания в една или повече научни области; високообразована личност.
Ударение
ерудѝт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ру-дит
Род
мъжки
Мн. число
ерудити
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ерудит

(общо)
  • Професорът беше известен ерудит, чиито лекции събираха стотици студенти.
  • Като истински ерудит, той владееше свободно пет езика и цитираше класиците в оригинал.

Антоними на ерудит

Как се пише ерудит

Грешни изписвания: ирудит, еродит, ерудйт

Думата се изписва с начално е и у във втората сричка, следвайки латинския оригинал eruditus.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:eruditus
Заемка от латинската дума 'eruditus' (просветен, образован), която произлиза от глагола 'erudire' (обучавам, извеждам от грубостта), съставен от 'ex-' (от) и 'rudis' (груб, необработен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям ерудит
  • блестящ ерудит