Енциклопения на българския език

дилетант

[dilɛˈtant]
Ударение
дилета̀нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-ле-тант
Род
мъжки
Мн. число
дилетанти
Докладвай грешка в описанието

Как се пише дилетант

Думата се изписва с и в първата сричка и е във втората, следвайки оригиналния правопис (di-le-ttante).

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:dilettante
От италианското 'dilettante', което идва от глагола 'dilettare' (наслаждавам се, любувам се). Първоначално е означавало любител на изкуството, който се занимава с него за удоволствие, а не професионално.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен дилетант
  • музикален дилетант