Енциклопения на българския език

проправяне

[proˈpravjɐnɛ]

проправяне значение:

1. (пряко) Създаване на път, пътека или проход, където преди това не е имало, често чрез отстраняване на препятствия.
2. (преносно) Осигуряване на възможност за развитие или напредък; пионерство.
Ударение
пропра̀вяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-пра-вя-не
Род
среден
Мн. число
проправяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проправяне

(пряко)
  • Проправянето на път през гъстата гора отне целия ден.
  • Снегорините започнаха проправяне на улиците още през нощта.
(преносно)
  • Нейната научна работа послужи за проправяне на нови методи в медицината.

Антоними на проправяне

Как се пише проправяне

Суфиксът е '-яне' (след 'в'), тъй като глаголът е 'проправям'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:правя
От 'про-' + 'правя'. Означава създаване на път или възможност през препятствие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проправяне на път
  • проправяне на пъртина
Фразеологизми:
  • проправям си път с лакти