Енциклопения на българския език

препречване

[prɛˈprɛt͡ʃvɐnɛ]

препречване значение:

1. (пряко) Поставяне на преграда или препятствие на пътя на някого или нещо; заставане на пътя с цел спиране на движението.
2. (преносно) Създаване на затруднения или пречки за осъществяването на някаква дейност или процес.
Ударение
препрѐчване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-преч-ва-не
Род
среден
Мн. число
препречвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на препречване

(пряко)
  • Препречването на пътя с камъни спря движението на колоната.
  • Незаконното препречване на реката доведе до наводнения.
(преносно)
  • Политическото препречване на реформите забави развитието на страната.

Как се пише препречване

Грешни изписвания: препречвъне, препрячване
Пише се с е в корена (преч), произлизащо от ятовата гласна в пряк, която пред ч преминава в е.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣчьнъ
От глагола 'препречвам', който произлиза от корена 'пряк' / 'пречка' (старобълг. прѣкъ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • препречване на пътя
  • препречване на видимостта
  • препречване на движението