иницииране
[init͡siˈiranɛ]
иницииране значение:
1. (общо) Действието по започване, поставяне на начало или предизвикване на някакъв процес или събитие.
- Ударение
- инициѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ни-ци-и-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- инициирания
Примери за използване на иницииране
(общо)
- Инициирането на преговорите беше трудна задача.
- Софтуерът изисква иницииране на системата преди употреба.
Синоними на иницииране
Антоними на иницииране
Как се пише иницииране
Съдържа двойно ии (иницииране). Първото е от корена, второто от наставката -ира.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:initiare
Отглаголно съществително от 'инициирам', което произлиза от латинското 'initiare' (започвам, посвещавам), от 'initium' (начало).
Употреба
Чести словосъчетания:
- иницииране на промяна
- иницииране на процедура
- иницииране на референдум
Популярни търсения и запитвания за иницииране
какво е иницииране, иницииране или инициране, иницииране или иницийране, иницииране или йницииране, иницииране или инйцииране, иницииране или иницйиране, иницииране или иницииръне, инициране или иницийране, инициране или йницииране, инициране или инйцииране, инициране или иницйиране, инициране или иницииръне, иницийране или йницииране, иницийране или инйцииране, иницийране или иницйиране, иницийране или иницииръне, йницииране или инйцииране, йницииране или иницйиране, йницииране или иницииръне, инйцииране или иницйиране, инйцииране или иницииръне, иницйиране или иницииръне