прокарване
[proˈkarvɐnɛ]
прокарване значение:
1. (пряко) Действието по преместване на нещо през някакво пространство, отвор или препятствие (кабели, тръби, път).
2. (преносно) Утвърждаване или приемане на официален документ, закон или решение чрез гласуване или административна процедура.
- Ударение
- прока̀рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-кар-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- прокарвания
Примери за използване на прокарване
(пряко)
- Прокарването на водопровода отне повече време от предвиденото.
- Започна прокарване на горски път към хижата.
(преносно)
- Правителството се бори за прокарване на новите данъчни реформи.
- Прокарването на закона в парламента срещна силна опозиция.
Синоними на прокарване
Антоними на прокарване
Как се пише прокарване
Като отглаголно съществително от среден род, завършва на -не. Втората гласна е 'а' (прокарване), не 'ъ'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прокарам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'прокарам' с наставката '-не'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прокарване на закон
- прокарване на път
- прокарване на идеи