Енциклопения на българския език

осъществяване

[osɐʃtɛst'vjanɛ]

осъществяване значение:

1. (общо) Процесът на реализиране или изпълнение на замисъл, план, идея или мечта; превръщане в действителност.
Ударение
осъществя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-съ-щест-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
осъществявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на осъществяване

(общо)
  • Осъществяването на този мащабен проект изисква много ресурси.
  • Тя работи упорито за осъществяването на детската си мечта.

Антоними на осъществяване

Как се пише осъществяване

Думата се пише с двойно н само в случаите, когато е членувана в мн.ч. (осъществяванията), но в основна форма завършва на -не. Проверката за буквата т след с се прави с форми на думата, където тя се чува ясно (напр. 'същество').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:същ (същество)
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'осъществявам', който произлиза от корена 'същ' (съществуващ, истински) с представка о- и наставка -явам. Свързано е с придаването на същност или битие на нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • практическо осъществяване
  • осъществяване на контрол
  • осъществяване на връзка