Енциклопения на българския език

провокиране

[provokiˈranɛ]

провокиране значение:

1. (общо) Действие по умишлено подбуждане или предизвикване на някого към определена реакция (често агресивна или нежелана).
2. (медицина / наука) Изкуствено предизвикване на симптом, процес или реакция с цел изследване или диагностика.
Ударение
провокѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-во-ки-ра-не
Род
среден
Мн. число
провокирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на провокиране

(общо)
  • Провокирането на конфликти беше негова стратегия за разделяне на екипа.
  • Той не се поддаде на провокирането от страна на публиката.
(медицина / наука)
  • Провокирането на овулация е част от процедурата.
  • Тестът включва провокиране на алергична реакция в контролирана среда.

Антоними на провокиране

Как се пише провокиране

Пише се с две букви о в корена (провокирам).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:provocare
От латински 'provocare' (викам, предизвиквам), съставено от 'pro-' (напред) и 'vocare' (викам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • провокиране на напрежение
  • умишлено провокиране