Енциклопения на българския език

индуциране

[indut͡sirɐnɛ]
Ударение
индуцѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-ду-ци-ра-не
Род
среден
Мн. число
индуцирания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише индуциране

Думата е отглаголно съществително от индуцирам. Пише се с у в корена и окончание -ане за среден род.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:inductio
Произлиза от латинската дума 'inductio' (въвеждане, насочване), преминала през западноевропейските езици. В българския език навлиза като термин в логиката и физиката.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електромагнитно индуциране
  • индуциране на раждане
  • логическо индуциране