Енциклопения на българския език

пробягване

[proˈbʲaɡvanɛ]

пробягване значение:

1. (пряко) Действието по изминаване на определено разстояние чрез бягане.
2. (преносно) Бързо, бегло преминаване на мисъл, поглед или чувство.
Ударение
пробя́гване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-бяг-ва-не
Род
среден
Мн. число
пробягвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пробягване

(пряко)
  • Времето за пробягване на дистанцията от 100 метра беше рекордно.
  • Ежедневното пробягване на няколко километра е полезно за здравето.
(преносно)
  • Забелязах пробягване на сянка на съмнение по лицето му.
  • Бързото пробягване по заглавията на вестника му даде обща представа за новините.

Антоними на пробягване

Как се пише пробягване

Коренната гласна е променливо я, но пред сричка, съдържаща а (в наставката -ване), се запазва като я в западнобългарските говори и книжовния език, въпреки че в някои форми преминава в 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бягам
Образувано от глагола 'пробягвам' (съчетание на префикс 'про-', означаващ движение през пространство или изчерпване на действие, и 'бягам').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пробягване на разстояние
  • пробягване на дистанция
  • бързо пробягване