Енциклопения на българския език

втренчване

[vtrɛnt͡ʃvɐnɛ]

втренчване значение:

1. (пряко) Втренчен, неподвижен и напрегнат поглед в една точка или в някого; действие по глагола втренчвам се.
Ударение
втрѐнчване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
втренч-ва-не
Род
среден
Мн. число
втренчвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на втренчване

(пряко)
  • Това продължително втренчване започна да го притеснява.
  • Нейното втренчване в прозореца издаваше дълбока замисленост.

Синоними на втренчване

Антоними на втренчване

Как се пише втренчване

Пише се с начално в- (представка) пред беззвучна съгласна, въпреки че се обеззвучава при изговор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:втренча
От глагола 'втренча се'. Етимологията на корена е несигурна, вероятно свързана с диалектни форми или звукоподражателен произход, изразяващ напрежение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безмислено втренчване
  • втренчване в пространството
втренчване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник