изтичване
[isˈtit͡ʃvɐnɛ]
изтичване значение:
1. (пряко) Действието по глагола 'изтичвам'; бързо излизане или придвижване на бегом от едно място до друго.
- Ударение
- изтѝчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-тич-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изтичвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на изтичване
(пряко)
- Внезапното изтичване на играча на терена изненада публиката.
- След кратко изтичване до магазина, той се върна с покупки.
Синоними на изтичване
Как се пише изтичване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тешти (тичам)
Произлиза от глагола 'изтичвам' (бързо излизане, притичване), който е производен на 'тичам'. Коренът е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бързо изтичване
- внезапно изтичване