Енциклопения на българския език

изтичване

[isˈtit͡ʃvɐnɛ]

изтичване значение:

1. (пряко) Действието по глагола 'изтичвам'; бързо излизане или придвижване на бегом от едно място до друго.
Ударение
изтѝчване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-тич-ва-не
Род
среден
Мн. число
изтичвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтичване

(пряко)
  • Внезапното изтичване на играча на терена изненада публиката.
  • След кратко изтичване до магазина, той се върна с покупки.

Синоними на изтичване

Антоними на изтичване

Как се пише изтичване

Думата се пише с 'в', когато означава действие, свързано с тичане (от изтичвам). Когато става дума за течности или време (от тека), правилната дума е изтичане.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тешти (тичам)
Произлиза от глагола 'изтичвам' (бързо излизане, притичване), който е производен на 'тичам'. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бързо изтичване
  • внезапно изтичване