Енциклопения на българския език

пробуда

[proˈbudɐ]

пробуда значение:

1. (книжовно) Състояние на осъзнаване, духовно или национално възраждане; активизиране на общественото съзнание.
2. (пряко) Процес на събуждане от сън (по-рядко употребявано в разговорна реч).
Ударение
пробу̀да
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-бу-да
Род
женски
Мн. число
пробуди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пробуда

(книжовно)
  • Време е за национална пробуда.
  • След дълъг застой настъпи културна пробуда.
(пряко)
  • Пробудата беше рязка и неприятна.

Синоними на пробуда

Антоними на пробуда

Как се пише пробуда

Грешни изписвания: Прубуда, Пробода
Думата се пише с о в корена (от 'будя', 'бдя').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:будя
Отглаголно съществително от 'пробудя' (събудя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • национална пробуда
  • духовна пробуда