Енциклопения на българския език

продупчване

[proˈdupt͡ʃvɐnɛ]

продупчване значение:

1. (общо) Действието на правене на дупка или отвор през нещо; перфориране.
Ударение
проду̀пчване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-дуп-чва-не
Род
среден
Мн. число
продупчвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на продупчване

(общо)
  • Машината служи за продупчване на кожени изделия.
  • Чу се звук от продупчване на билет.

Синоними на продупчване

Антоними на продупчване

Как се пише продупчване

Пише се с у в корена (от дупка) и с п пред беззвучната ч.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:продупча
Отглаголно съществително от 'продупчвам', произлизащо от съществителното 'дупка' с представка про-.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • продупчване на уши
  • продупчване на билет
продупчване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник