Енциклопения на българския език

проблясване

[proˈblʲasvɐnɛ]

проблясване значение:

1. (пряко) Краткотрайна, периодична поява на светлина; премигване.
2. (преносно) Внезапна, кратка проява на мисъл, надежда или чувство.
Ударение
пробля̀сване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-бляс-ва-не
Род
среден
Мн. число
проблясвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проблясване

(пряко)
  • Виждаше се ритмичното проблясване на фара в далечината.
  • Светкавицата беше последвана от проблясване на електрическата мрежа.
(преносно)
  • В очите му имаше проблясване на интелект.
  • Това беше единственото проблясване на надежда в тежката ситуация.

Синоними на проблясване

Антоними на проблясване

Как се пише проблясване

Пише се с я (пробля̀сване), защото е под ударение и пред твърда сричка. В сродни думи като блестя̀ се пише е.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блискати (блестя)
От глагола 'проблясвам'. Корен 'бляс' (променливо я/е от *blěskъ), сродно с 'блестя', 'бърз'. Представката 'про-' индикира прекъснатост или начало.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проблясване на светлина
  • умствено проблясване