Енциклопения на българския език

святкане

[ˈsvʲatkɐnɛ]

святкане значение:

1. (пряко) Краткотрайно, еднократно или периодично излъчване на силна светлина; проблясване.
2. (разговорно) Сигнализиране чрез кратковременно включване и изключване на фаровете на автомобил.
Ударение
свя'ткане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
свят-ка-не
Род
среден
Мн. число
святкания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на святкане

(пряко)
  • В далечината се виждаше святкане на мълнии.
(разговорно)
  • Шофьорът ме предупреди за патрула със святкане на фаровете.

Антоними на святкане

Как се пише святкане

Грешни изписвания: светкане, святкъне
Думата съдържа променливо я. Пише се с 'я', когато е под ударение и следващата сричка съдържа твърда гласна (-ка-). В сродни думи без ударение може да премине в 'е' (напр. светкавица).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтъ
Произлиза от глагола 'святкам', свързан с общославянския корен за 'светлина' (*světъ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • святкане на светкавица
  • святкане с очи
святкане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник