Енциклопения на българския език

искрене

[ˈiskrɛnɛ]

искрене значение:

1. (пряко) Процес на отделяне, разпръскване или прехвърчане на искри (обикновено при горене, триене или електрически контакт).
2. (преносно) Силно излъчване на чувство, остроумие или енергия.
Ударение
ѝскрене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ис-кре-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на искрене

(пряко)
  • Силното искрене на кабелите показваше сериозна повреда в инсталацията.
  • При шлайфането на метала се наблюдаваше интензивно искрене.
(преносно)
  • В разговора им се усещаше интелектуално искрене.

Как се пише искрене

Грешни изписвания: изкрене, искрине, йскрене
Думата започва с 'и', а не с 'е' или 'из'. Образувана е от корена 'искр'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искръ
Отглаголно съществително от глагола 'искря'. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електрическо искрене
  • искрене на четките