искра
[isˈkra]
искра значение:
1. (физика / бит) Малакo, нажежено до светене късче вещество, което се отделя при горене, при удар на твърди предмети (кремък, метал) или при електрически разряд.
2. (преносно) Начало, зародиш на чувство, идея или талант; проблясък.
- Ударение
- искра̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ис-кра
- Род
- женски
- Мн. число
- искри
Примери за използване на искра
(физика / бит)
- От огъня хвърчаха искри и осветяваха нощта.
- Електрическата искра запали парите на бензина.
(преносно)
- В очите ѝ проблесна искра на надежда.
- Между тях пламна любовна искра.
Как се пише искра
Грешни изписвания: изкра
Пише се с с (искра), въпреки че пред звучната к в сродни форми може да се чува звънкост, коренът е с беззвучна съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искра
От праславянското *jьskra*. Сродна с литовското *aiškus* (ясен) и латвийското *iksšķis* (ярък), със значение на нещо светещо, бляскаво.
Употреба
Чести словосъчетания:
- електрическа искра
- божествена искра
Фразеологизми:
- от искрaта пламва огън