наостряне
[nɐˈɔstrʲɐnɛ]
наостряне значение:
1. (пряко) Действието по правене на предмет по-остър, с по-добър режещ или пробождащ ръб.
2. (преносно) Изостряне на сетивата (слух, внимание); повишаване на бдителността.
- Ударение
- наòстряне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ост-ря-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наостряния
- Вид
- несвършен
Примери за използване на наостряне
(пряко)
- Наострянето на ножовете е важно за безопасното готвене.
- Моливите имаха нужда от наостряне преди часа по рисуване.
(преносно)
- Кучето реагира с наостряне на ушите при всеки шум.
- Ситуацията изискваше наостряне на вниманието на всички служители.
Антоними на наостряне
Как се пише наостряне
Думата се пише с я след 'р' (наостряне), съгласно правилата за ятов преглас и мекостта на съгласната в тази позиция.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:остръ
От глагола 'наострям', производен от прилагателното 'остър'. Коренът има индоевропейски произход, свързан с идеята за режещ ръб.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наостряне на уши
- наостряне на вниманието
- наостряне на сечива