Енциклопения на българския език

принципен

[ˈprint͡sipɛn]

принципен значение:

1. (пряко) Който се отнася до основните начала, до същността на нещата; основен.
2. (характеристика на човек) Човек, който строго се придържа към своите убеждения и морални норми; последователен в действията си.
Ударение
при'нципен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
прин-ци-пен
Род
мъжки
Мн. число
принципни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на принципен

(пряко)
  • Между двете страни има принципен спор за границите.
  • Това е принципен въпрос, който не търпи компромиси.
(характеристика на човек)
  • Той е принципен човек и никога не би взел подкуп.
  • Бъди принципен и отстоявай позицията си докрай.

Как се пише принципен

При образуване на формите за множествено число е-то от наставката изпада: принципен -> принципни (непостоянно 'е').

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:principium
Произлиза от съществителното 'принцип', което е от латински 'principium' (начало, основа, първоизточник).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • принципен въпрос
  • принципен човек
  • принципно съгласие
принципен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник