безпринципен
[bɛspriˈnt͡sipɛn]
безпринципен значение:
1. (пряко) Който не се ръководи от установени морални, етични или идеологически принципи; който действа според моментната изгода.
2. (абстрактно) Който не се основава на ясна логика, правила или ръководна идея.
- Ударение
- безпрѝнципен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-прин-ци-пен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безпринципни
Примери за използване на безпринципен
(пряко)
- Той се доказа като безпринципен политик, готов на всякакви коалиции за власт.
(абстрактно)
- Взетото решение беше хаотично и безпринципно.
Синоними на безпринципен
Антоними на безпринципен
Как се пише безпринципен
Представката е без-. Въпреки че пред беззвучната съгласна п звукът з се обеззвучава при изговор (/с/), в писмената реч се запазва морфологичният строеж на думата.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без- + принцип
Образувана чрез префикс за липса *без-* и съществителното *принцип* (от латински *principium* - начало, основа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- безпринципен човек
- безпринципен компромис
- безпринципна коалиция