основен

[osˈnɔvɛn]

основен значение:

1. (общо) Който е най-важен, главен, върху който се гради всичко останало.

2. (общо) Който служи за основа, база.

Ударение: осно'вен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: ос-но-вен
Род: мъжки
Мн. число: основни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на основен

(общо)

Основната цел на проекта е подобряване на инфраструктурата.
Това е основен проблем в нашата образователна система.

(общо)

Основният капитал на дружеството беше увеличен.
Основните цветове в живописта са червено, жълто и синьо.

Синоними на основен

главен, фундаментален, базов, първостепенен, съществен, изходен, базисен

Антоними на основен

второстепенен, незначителен, периферен, допълнителен

Как се пише основен

Грешни изписвания: основна, усновен, оснувен

При промяна на формата (женски род, среден род, множествено число) гласната е от наставката изпада: основен -> основна, основно, основни (подвижно ъ/е).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:основа

Производно прилагателно от съществителното 'основа' с наставка '-ен'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:

основен ремонт
основно образование
основен закон