принуда
[priˈnudɐ]
принуда значение:
1. (право/психология) Насилие, натиск или въздействие върху волята на някого с цел да извърши нещо против желанието си.
2. (общо) Липса на възможност за свободен избор; необходимост, породена от обстоятелствата.
- Ударение
- принỳда
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-ну-да
- Род
- женски
- Мн. число
- принуди
Примери за използване на принуда
(право/психология)
- Договорът е подписан под принуда и е невалиден.
- Използването на физическа принуда е забранено от закона.
(общо)
- Напуснах страната по принуда, а не по желание.
- Действахме под принудата на тежката икономическа криза.
Синоними на принуда
Антоними на принуда
Как се пише принуда
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:принудя
Отглаголно съществително от 'принудя' (при- + нужда/нудя), с корен, свързан с понятието за нужда, необходимост, сила.
Употреба
Чести словосъчетания:
- под принуда
- физическа принуда
- психическа принуда
- мярка за неотклонение