Енциклопения на българския език

неволя

[nɛˈvɔlʲɐ]

неволя значение:

1. (общо) Тежко житейско положение, беда, злочестина или трудност, която човек е принуден да търпи.
2. (абстрактно) Крайна нужда, липса на избор или средства, която принуждава човек да извърши нещо.
Ударение
нево̀ля
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-во-ля
Род
женски
Мн. число
неволи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неволя

(общо)
  • Той изпита много неволи, докато се установи в чужбина.
  • Споделиха своите болки и неволи край огъня.
(абстрактно)
  • От чиста неволя се научи да поправя сам колата си.

Антоними на неволя

Как се пише неволя

Грешни изписвания: ниволя, невуля
Думата се пише с е в първата сричка, тъй като е образувана с отрицателната частица не-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:неволꙗ
Образувана от отрицателната частица 'не' и съществителното 'воля'. Първоначалното значение е 'състояние против волята', 'принуда', което по-късно еволюира в 'беда' и 'тежка нужда'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • човешка неволя
  • от неволя
Фразеологизми:
  • Неволята учи
  • Викам неволята

Популярни търсения и запитвания за неволя

неволя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник