принуждение
[prinuʒˈdɛniɛ]
принуждение значение:
1. (общо) Действие, с което някой се насилва или заставя да извърши нещо против волята си.
2. (право) Мярка за въздействие от страна на държавен орган спрямо лице, което не изпълнява правни задължения.
- Ударение
- принуждѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-нуж-де-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- принуждения
Примери за използване на принуждение
(общо)
- Той подписа договора под принуждение и заплахи.
- Липсата на доброволност превръща акта в принуждение.
(право)
- Съдът наложи мярка за процесуално принуждение.
Антоними на принуждение
Как се пише принуждение
Думата се пише с и в първата сричка (префикс при-) и с у в корена.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:принуждение
Заемка от руски език, където е отглаголно съществително от 'принудить'. Коренът е свързан със старобългарското 'нужда' (необходимост, насилие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- под принуждение
- държавно принуждение
- физическо принуждение
Популярни търсения и запитвания за принуждение
какво е принуждение, принуждение или пренуждение, принуждение или принуждане, принуждение или прйнуждение, принуждение или принождение, принуждение или принужденйе, пренуждение или принуждане, пренуждение или прйнуждение, пренуждение или принождение, пренуждение или принужденйе, принуждане или прйнуждение, принуждане или принождение, принуждане или принужденйе, прйнуждение или принождение, прйнуждение или принужденйе, принождение или принужденйе