Енциклопения на българския език

зор

[zɔr]

зор значение:

1. (разговорно) Голямо усилие, напрежение или трудност при извършване на нещо.
2. (разговорно) Силно, неотложно желание или нужда; спешност.
Ударение
зо'р
Част на речта
съществително име, наречие
Сричкоделение
зор
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
зорове (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зор

(разговорно)
  • Видях голям зор, докато кача мебелите до петия етаж.
  • С много зор успяха да запалят колата в студа.
(разговорно)
  • Какъв ти е зорът да тръгваме толкова рано?
  • Нямам зор да купувам нова кола веднага.

Антоними на зор

Как се пише зор

Думата се пише с о. Тъй като е едносрична, няма опасност от редукция на гласната.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:zor
Заета от турската дума 'zor' (труден, насилие, сила), която от своя страна произлиза от персийски. В българския език думата е навлязла през периода на османското владичество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям зор
  • с триста зора
Фразеологизми:
  • давам си зор
  • на зор съм
  • зор заман
  • зор ми е