Енциклопения на българския език

привилегия

[priviˈlɛgijɐ]

привилегия значение:

1. (пряко) Изключително право, предимство или облага, предоставено на лице, група или съсловие, което не е достъпно за останалите.
2. (преносно) Особена чест или удоволствие да се направи нещо.
Ударение
привилѐгия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-ви-ле-ги-я
Род
женски
Мн. число
привилегии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на привилегия

(пряко)
  • В миналото аристокрацията е имала привилегията да не плаща данъци.
  • Паркирането тук е привилегия само за служители.
(преносно)
  • За мен беше привилегия да работя с такъв изтъкнат учен.

Антоними на привилегия

Как се пише привилегия

Думата се пише с и в първата сричка и и във втората сричка (привилегия), но с е в третата (привилегия). Следва латинския оригинал privilegium.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:privilegium
От латински 'privilegium' (закон за частно лице), съставено от 'privus' (частен, личен) и 'lex/legis' (закон).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • социална привилегия
  • имам привилегията
  • ползвам се с привилегии
привилегия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник