Енциклопения на българския език

право

[ˈpravo]

право значение:

1. (юридическа наука) Система от общозадължителни социални норми, установени или санкционирани от държавата, които регулират обществените отношения.
2. (общо) Призната и гарантирана от закона или морала възможност на лице да извършва определени действия.
3. (наречие) Директно, без отклонения; направо.
Ударение
пра̀во
Част на речта
съществително име, наречие
Сричкоделение
пра-во
Род
среден
Мн. число
права
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на право

(юридическа наука)
  • Той следва право в Софийския университет.
  • Римското право е основата на съвременната юридическа система.
(общо)
  • Всеки гражданин има право на глас.
  • Защитавам си правата.
(наречие)
  • Върви право напред и не се обръщай.
  • Гледай ме право в очите.

Как се пише право

Грешни изписвания: Пръво, Праву

Думата се пише с а в корена. При членуване в единствено число (среден род) се добавя определителният член -то: правото.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Наследствена дума от праславянския корен *pravъ (прав, истински, правилен). Сродна с латинското 'probus' и санскритското 'prabhus'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наказателно право
  • гражданско право
  • право на избор
  • човешки права
Фразеологизми:
  • имам пълното право
  • с пълно право
  • право куме в очи

Популярни търсения и запитвания за право