Енциклопения на българския език

прибавяне

[pribˈavjɐnɛ]

прибавяне значение:

1. (общо) Действието по слагане на нещо допълнително към вече съществуващо цяло; увеличаване на количество или обем.
2. (математика) Аритметично действие събиране.
Ударение
приба̀вяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-ба-вя-не
Род
среден
Мн. число
прибавяния
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прибавяне

(общо)
  • Прибавянето на захар към сместа трябва да става постепенно.
  • Това доведе до прибавяне на нови територии към държавата.
(математика)
  • Прибавянето на две към пет дава седем.

Антоними на прибавяне

Как се пише прибавяне

Грешни изписвания: пребавяне, прйбавяне, прибъвяне
Представката е при-, тъй като означава приближаване или присъединяване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бавя
От глагола 'прибавям'. Морфологично: при- (доближаване/увеличаване) + бавя (в старинния смисъл на 'правя да бъде/остане', макар съвременният корен да се свързва с 'допълвам').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прибавяне на стойност
  • прибавяне на коментар
прибавяне : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник