Енциклопения на българския език

събиране

[sɐˈbirɐnɛ]

събиране значение:

1. (математика) Аритметично действие, при което от две или повече числа (събираеми) се получава едно ново число (сбор).
2. (общо) Действие по струпване, обединяване на хора или предмети на едно място.
3. (социално) Среща на група хора с развлекателна или делова цел.
Ударение
събѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-би-ра-не
Род
среден
Мн. число
събирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на събиране

(математика)
  • Учениците днес учиха събиране на двуцифрени числа.
  • Знакът за събиране е плюс.
(общо)
  • Организираха събиране на средства за благотворителност.
  • Събирането на реколтата приключи успешно.
(социално)
  • Вчера имахме малко семейно събиране по случай рождения ден.
  • Предстои годишното събиране на акционерите.

Антоними на събиране

Как се пише събиране

Грешни изписвания: сабиране, събиранье
Пише се с ъ в първата сричка (представка съ-). Не се пише с 'а'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:събирати
Отглаголно съществително от 'събирам'. Старобългарски произход: представка 'съ-' (с, заедно) + корен, сроден с 'бера'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • събиране и изваждане
  • събиране на данни
  • семейно събиране
  • разделно събиране (на отпадъци)
  • събиране на средства
Фразеологизми:
  • събиране на ума
събиране : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник