Енциклопения на българския език

допълване

[doˈpɤɫvɐnɛ]

допълване значение:

1. (общо) Действието на прибавяне на нещо към друго нещо, за да стане то цяло, пълно или завършено; попълване на липса.
2. (лингвистика/логика) Взаимно изясняване или доизграждане на смисъла между две понятия или твърдения.
Ударение
допъ́лване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-пъл-ва-не
Род
среден
Мн. число
допълвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на допълване

(общо)
  • Допълването на резервоара с гориво отне няколко минути.
  • Статията се нуждае от допълване с нови факти.
(лингвистика/логика)
  • Взаимното допълване на теорията и практиката е важно за обучението.

Синоними на допълване

Антоними на допълване

Как се пише допълване

Грешни изписвания: допълвъне, дупълване, допалване
Пише се с ъ в корена (пъл-) и с а в наставката (-ане).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълня
Отглаголно съществително от 'допълвам', образувано с представа 'до-' (за завършеност/добавяне) и корен 'пълн-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взаимно допълване
  • допълване на запасите