Енциклопения на българския език

преписка

[prɛˈpiskɐ]

преписка значение:

1. (пряко) Размяна на писма между две или повече лица или институции по определен въпрос; кореспонденция.
2. (администрация) Съвкупност от документи, свързани с разглеждането и решаването на определен административен или съдебен въпрос; дело.
Ударение
препѝска
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-пис-ка
Род
женски
Мн. число
преписки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на преписка

(пряко)
  • Водя дълга преписка с общината относно разрешителното за строеж.
  • В архивите беше открита интересна преписка между писателя и неговия издател.
(администрация)
  • Прокурорът разпореди образуване на преписка по случая.
  • Преписката е заведена в деловодството под входящ номер.

Как се пише преписка

Грешни изписвания: приписка, препйска
Думата се пише с е в корена (от пиша, не от при-, въпреки че 'приписка' съществува като отделна дума със значение на добавен текст).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пиша
Произлиза от глагола 'пиша' с представка 'пре-', означаваща обмен на действия или прехвърляне, и наставка '-ка'. Първоначалното значение е свързано с преписване или размяна на писма.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • служебна преписка
  • прокурорска преписка
  • водя преписка
  • образувам преписка