преписка
[prɛˈpiskɐ]
преписка значение:
1. (пряко) Размяна на писма между две или повече лица или институции по определен въпрос; кореспонденция.
2. (администрация) Съвкупност от документи, свързани с разглеждането и решаването на определен административен или съдебен въпрос; дело.
- Ударение
- препѝска
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пре-пис-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- преписки
Примери за използване на преписка
(пряко)
- Водя дълга преписка с общината относно разрешителното за строеж.
- В архивите беше открита интересна преписка между писателя и неговия издател.
(администрация)
- Прокурорът разпореди образуване на преписка по случая.
- Преписката е заведена в деловодството под входящ номер.
Как се пише преписка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пиша
Произлиза от глагола 'пиша' с представка 'пре-', означаваща обмен на действия или прехвърляне, и наставка '-ка'. Първоначалното значение е свързано с преписване или размяна на писма.
Употреба
Чести словосъчетания:
- служебна преписка
- прокурорска преписка
- водя преписка
- образувам преписка