Енциклопения на българския език

кореспонденция

[korɛsponˈdɛntsi.jɐ]

кореспонденция значение:

1. (общо) Размяна на писма или съобщения между лица или институции.
2. (общо) Съвкупността от получените и изпратените писма, пратки и съобщения.
3. (журналистика) Съобщение или дописка от кореспондент до медия за събития от друго място.
Ударение
кореспондѐнция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-рес-пон-ден-ци-я
Род
женски
Мн. число
кореспонденции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кореспонденция

(общо)
  • Двамата поддържаха оживена кореспонденция в продължение на години.
(общо)
  • Секретарката сортира сутрешната кореспонденция.
  • Цялата търговска кореспонденция се архивира.
(журналистика)
  • Вестникът публикува кореспонденция от Брюксел.

Синоними на кореспонденция

Как се пише кореспонденция

Пише се с двойно н (н+д), което често се изпуска при бърз говор. В края завършва на -ия.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:correspondentia
От средновековен латински 'correspondentia', образувана от 'com-' (заедно) и 'respondere' (отговарям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бизнес кореспонденция
  • лична кореспонденция
  • водене на кореспонденция