Енциклопения на българския език

свитък

[ˈsvitək]

свитък значение:

1. (история/литература) Навит на руло лист хартия, папирус или пергамент, съдържащ текст или изображение.
2. (общо) Всякакъв предмет или материя, навита на тръба/руло.
Ударение
свѝтък
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сви-тък
Род
мъжки
Мн. число
свитъци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свитък

(история/литература)
  • Археолозите откриха древен свитък с библейски текстове.
  • В миналото книгите са се съхранявали под формата на свитъци.
(общо)
  • Подаде му свитък банкноти.

Синоними на свитък

Как се пише свитък

Грешни изписвания: свитак, свитъг, свйтък
Думата завършва на -ък. При проверка с множествено число гласната 'ъ' изпада (свитък -> свитъци), което е т.нар. 'подвижно ъ'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:свия + -ък
Производна от глагола 'свия' (да навия, да сгъна) с наставка '-ък' (от старобългарски -ъкъ), обозначаваща резултат от действие или предмет.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свитък от Мъртво море
  • папирусов свитък
  • свитък пари
свитък : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник