Енциклопения на българския език

приписка

[priˈpiskɐ]

приписка значение:

1. (книжовно) Кратка добавка към основен текст; допълнителна бележка.
2. (история/филология) Бележка в полето или в края на старобългарски ръкопис, оставена от преписвача или читател, съдържаща исторически или лични сведения.
Ударение
припи́ска
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-пис-ка
Род
женски
Мн. число
приписки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приписка

(книжовно)
  • В края на писмото имаше кратка приписка.
  • Авторът направи приписка под линия.
(история/филология)
  • Приписките в Манасиевата хроника дават ценни сведения за епохата.

Как се пише приписка

Грешни изписвания: преписка, прйписка, припйска
Пише се с и в представката при-, която означава прибавяне, доближаване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:при + писати
От глагола 'приписвам' (добавям писмено). Исторически термин за бележките, оставяни от книжовниците в полетата на ръкописите.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • историческа приписка
  • приписка към договор