рок
[rɔk]
рок значение:
1. (музика) Жанр в популярната музика, възникнал през 50-те години на XX век, характеризиращ се със силен ритъм, използване на електрически китари и бунтарски дух.
2. (литература) Зла съдба, предопределение, фатална неизбежност (остаряла или поетична употреба).
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- рок
- Род
- мъжки
- Мн. число
- рокове (за музика - рядко, за дреха - рокли, но тук е омонимия)
Примери за използване на рок
(музика)
- Групата свири класически рок.
- Посетихме концерт на легендите на българския рок.
(литература)
- Злият рок тегнеше над рода им.
- Никой не може да избяга от своя рок.
Как се пише рок
Грешни изписвания: рог
Думата завършва на к. Когато означава 'рог' (на животно), се пише с 'г'. При музикалния стил и съдбата е с 'к'.
Етимология
Произход:Английски / Праславянски
Оригинална дума:Rock and roll / rokъ
Думата е омоним с два различни произхода. 1. От английското 'rock and roll' (музикален стил). 2. От праславянското *rokъ (съдба, срок, решение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- хард рок
- пънк рок
- зъл рок