Енциклопения на българския език

праг

[prak]

праг значение:

1. (архитектура) Ниска напречна греда или издигнато място на пода под рамката на врата.
2. (преносно) Граница, начало или предел на някакво състояние или явление.
3. (физиология/психология) Минималната сила на дразнител, необходима за предизвикване на усещане или реакция.
4. (география) Плитко каменисто място в речно корито, където водата се прелива бързо.
Ударение
пр'аг
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
праг
Род
мъжки
Мн. число
прагове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на праг

(архитектура)
  • Спънах се в високия праг на старата къща.
  • Пренесох булката през прага, според традицията.
(преносно)
  • Намираме се на прага на нова ера в технологиите.
  • Търпението ми достигна своя праг.
(физиология/психология)
  • Тя има много нисък праг на болка.
  • Звукът беше под прага на чуваемост.
(география)
  • Лодката трудно премина през речния праг.

Синоними на праг

Антоними на праг

Как се пише праг

Грешни изписвания: прак, пръг
Правило: Думата завършва на звучна съгласна 'г', която се обеззвучава при изговор (/к/). Проверка се прави с формата за множествено число: 'прагове'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прагъ
Общославянска дума, сродна с полското 'próg' и руското 'порог'. Първичното значение е свързано с биене, удряне (мястото, където се стъпва/удря кракът).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • праг на болката
  • праг на бедността
  • изборен праг
  • речен праг
Фразеологизми:
  • на прага съм

Популярни търсения и запитвания за праг

праг : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник